Психологът алармира: Фейсбук статуси с картинки=ниско самочувствие=невроза

Прекаляването с поставяне на картинки в социалната мрежа , може да доведе до невроза

Прекаляването с поставяне на картинки в социалната мрежа , може да доведе до невроза

Коя е тя?

Ще Ви запознаем с един различен от приетото статукво психолог, който отдавна се е разделил с клишетата и предубежденията в работата си. При нея няма спестяване на критика, няма и празна дума. За различния й поглед върху проблемите на хората и взаимоотношенията им, могат да говорят единствено многобройните й доволни клиенти.

Гергана Вълева е родена в София. Висшето си образование завършва в града на Тепетата- Пловдив, където дълги години изучава консултативна психология при едни от най-добрите преподаватели. Благодарение на Проф. и доктор на философските науки- Асен Карталов, Гергана завършва академичното си образование с отличен успех и постижения в областта на психологията. „Винаги ще помня Проф. Марко Семов (мир на душата му), Доц. Елена Събева, Доц- доктор на психологическите науки- Пламен Цоков“-споделя с гордост Вълева.

Гергана Вълева е магистър по консултативна психология, а през годините е преминала множество обучения и тренинги по Нервно-лингвистично програмиране, завършва курс по аналитична психология, а по-късно специализира детско-юношеска психология. Водила е едни от най-успешните семинари по семейно консултиране, възрастова психология, енергийна психология, арт терапия. Нейни трудове са публикувани в едни от най-четените български медии. Има написани две книги, които са насочени към детското възпитание. Говори свободно три езика ,а  динамиката й на работа е поразителна. Освен, че кабинетът й е пълен с клиенти, Вълева работи и по благотворителни проекти (напълно безвъзмездно), и е председател на НПО „Heal The World-Bulgaria”.

Днес, Гергана работи и живее в Пазарджик, където разполага с огромно студио за психотерапия, както и ателие за НЛП и арт терапия. Не си позволява компромис, ако се наложи да помогне. Всеотдайна, борбена и успешна. Не се колебайте да потърсите помощ. Ще останете изумени от подхода. Тук можете да потърсите подкрепа.

Представяме на вниманието ви нов материал, който засяга един основен проблем, който в последно време предизвиква бурни реакции в социалните мрежи. Това, според Вълева не е само проблем на социалната мрежа, а е дълбок проблем с потребителите й. Какво има в предвид консултант-психологът?

„Фейсбук статуси с картинки=ниско самочувствие=невроза“

„Общуването в матрицата , наречена Фейсбук е станало повод за много изследвания върху човешкото поведение, култура и личност като цяло. Колкото повече анализирам „феномена“ общуване в мрежата, толкова по-склонна съм да определя такова състояние като ниско себеуважение, ниска самооценка, комплекси за малоценност,дори невротично състояние. Напоследък станаха „модерни“ „говорещите картинки“- тъжни, весели, обидни, заядливи. Върху тях някой „умен“ човек влага сила на думите,  и така започва голямото споделяне. Цялата философия на Фейсбук бива изместена от общуване с картинки. Какво представлява това състояние са обяснили не малко мои колеги, както и едни от най-уважаваните психиатри на България. Ето и няколко примера:

картина

картина с надпис картинки-с-надписи-5

Влагането на внимание в статуси, не само говори за минали негативни преживявания, но и за тип родителско поведение, което е усвоило у „страдащите“ комплекси за малоценност и пълнота в изграждането на взаимоотношения и връзки. На повечето от вас може би ще се стори невероятен и дори странен фактът, че хората, които общуват със снимки, картинки, и излияния, страдат от много сериозен душевен катаклизъм, наречен „любовно самочувствие“. Ще ме попитате какво е това тревожно състояние? Накратко: изразяващият себе си, или онзи, който всячески се опитва да „убеждава“ Фейсбук аудиторията в своето щастие, като непрекъснато „говори“ чрез изобретателността на картинките, всъщност е дълбоко наранен и неуверен. Такива личности са склонни да обърнат земята и небето, само и само да усетят, че някой ги разбира. Това състояние е сложно и за анализ, и за описание. За това са направени проучвания , които са категорични: хората, които афишират личния си живот в социалната мрежа, са „по-щастливи“ като акцентират вниманието на връзките си, за да са уверени, че аудиторията е разбрала посланието им. Синдромът „любовно самочувствие“ може да се разгледа и през призмата на дълбока невроза, която е последствие от многобройни разочарования. „Страдащите“ обикновено са хора с голяма усмивка, видимо доволни от себе си и постиженията си, сравнително владеещи се (за да прикрият същността си), готови на всичко, за да задоволяват амбициите на нарцистичното си поведение. Вглъбяването им в общуване, което е косвено е тревожно и безцелно. Нито е полезно, нито им помага. Да общуваш със статуси е криза на идентичността. Фейсбук не е арена за съревнование, за това е по-лесно да се видят картинки с мисли на някой мъдрец, отколкото да вложим сила в собствените си думи, но очи в очи с тези, на които бихме искали да ги кажем.

Наскоро, учени от университета „Албрайт“ също потвърдиха така нареченото ниско любовно самочувствие, базирайки се на многобройни изследвания. Алармираме за чистота на словото, но най-вече за чистота –вътрешна. Може би много от читателите ще осъзнаят какво всъщност имам в предвид.Други от читателите, вероятно ще бъдат ядосани. Но гневът е потвърждение на написаното. Фейсбук е социална мрежа, но за да запазите себе си като личности, да имате пълноценни взаимоотношения, отнасяйте се с любов към собствената си личност. Балансът липсва, за това и мрежата провокира към подобен род действия. Хармонията е само и единствено във вас. Всичко друго е манипулиране, но не на някой друг, а автоманипулация, която води до търсене на помощ- рано, или късно. Не губете своята идентичност в една утопия на емоции, картинки, статуси.

Доста добър метод за справяне със синдрома на „любовното самочувствие“ е да тренирате себе си: Фейсбук стената ви може да бъде „украсена“ с прекрасни неща- история, наука, филми, интереси, хоби, спорт, творчество. Това е начинът да провокирате себе си. Гневът е страх, страхът е изцяло лош. Нека социалната мрежа не става арбитър на личния ви живот- така, показвате загубата на самите себе си. Бъдете щастливи, но вътрешно. Оставете на истинската ви същност да се проявява извън социалната мрежа. Просто съвет на психолог.“

Гергана Вълева

 

Паническо разстройство и неговото лечение

Ето кое е най-правилното за паническо разстройство лечение

Леченето на паническото разстройство е възможно и вие имате шанс да се чувствате добре и да

паническо разстройство лечение

Мацката има нужда от лечение на паническо разстройство

водите пълноценен начин на живот, без ужасяващи панически атаки, което със сигурност е най-голямото ви желание.

При провеждане на паническо разстройство лечение на първо място ви е нужно да признаете пред себе си, че имате проблем и се нуждаете от лекарска помощ. Следващият етап е  да се въоръжите с търпение и желание да се справите със страховете си, често като се изправите срещу тях.

Тъй като заболяването е характерно за хора със слаба нервна система, при паническо разстройство лечение е добре те да бъдат предпазвани от шокиращи новини, свързани със смърт, насилие или раздели. Именно такива новини могат да бъдат основния фактор за отключване на заболяването или да го задълбочат.

При паническо разстройство лечение се цели да се изясни при какви обстоятелства настъпват атаките на паника, колко време траят те и как протичат. По начало паническите атаки продължават около 10 – 20 мин., а в по-сериозни случаи до 60 мин. Болните се чувстват изолирани от това, което им се случва, сякаш гледат отстрани, „като на филм” и губят представа за реалността. Това е изключително мъчително състояние за тях.



 

Що е то паническо разстройство?

Научете повече за паническото разстройство

Паническо разстройство – това е изключително неприятно заболяване, което не само че трябва

паническо разстройство

Жената страда от паническо разстройство

незабавно да бъде лекувано, но ако това не се направи, пациентите рискуват трайно да увредят психиката си и да не могат да водят нормален начин на живот. Ето защо, ако усещате симптоми на паническо разстройство, не се притеснявайте да потърсите помощ от психиатър и то колкото е възможно по-скоро. Не чакайте нещата за се задълбочат, защото лечението ще бъде по-трудно и по-продължително.

Въпреки, че не е установена патогенезата на тези психически разстройства, не може да се каже, че лечението им е невъзможно. Напротив – при своевременна намеса на лекар специалист в областта на паническо разстройство, вие можете да получите ценна помощ и адекватна лекарска грижа.

Пациенти, страдащи от паническо разстройство, които се нуждаят от по-специални грижи и при които има по-голям риск са хора над 65 годишна възраст и бременни.

Въпреки, че това, което чувстват болните от това психическо заболяване е много мъчително, хората около тях трябва да се отнасят с внимание и да ги уверяват непрекъснато, че състоянието им скоро ще се подобри и че от тази болест до сега никой не е умрял. При редовен прием на медикаменти и избягване на стимулиращи напитки и прекалено големи емоции, пациентите могат да водят нормален начин на живот.